Пуст(ее)иня
(Не)откритите тайни на стадион “Луи Айер”
На фокус - “невидимите” кътчета около съоръжението
Темата около стадионите, както и тази, свързана със спортните бази, е широко коментирана. Обсъжданията за това, какво трябва да се направи и какво не, както и възможностите за реконструкция на определени стадиони, продължават безспирно.
Една виртуална обиколка над картата на страната показва, че само няколко стадиона отговарят на изискванията на УЕФА и ФИФА, но и тяхното състояние не е такова, което би предизвикало възхита в своите посетители.
Националният стадион “Васил Левски”, “Българска армия”, “Георги Аспарухов”, “Нафтекс” в Бургас, Градският стадион в Ловеч – това са “приличните” съоръжения на територията на страната.
Предстои да станем свидетели на реализацията на някои проекти в други български градове. В морската ни столица Варна кипи усилен строеж на бившия стадион “Юнак”, където предстои да бъде издигнато съоръжение - копие на “Рейн Енерджи” в Кьолн, Германия. Също така започна изграждане на ултрамодерната спортна база в Бургас, наречена “Черноморец Арена”, която се очаква да бъде най-модерната в страната. В медийното пространство се завъртяха и информации за реконструкция на стадион “Пловдив”.
Но нека оставим всички тези “грандиозни” проекти и да се върнем в нашата си действителност много по-близо, отколкото предполагате, а именно в Силистра.
Ако желаете да ви подскажа още малко – стадион “Луи Айер”.
Всеки, който си е направил труда да “хвърли едно око” на съоръжението, ще забележи, че ако изключим тревното покритие, трибуните и административната сграда, остава едно доста съмнително голямо празно пространство около него.
Основните “посетители” и “населяващи” тази част от стадион “Луи Айер” са предимно дървета, бурени, отпадъци от близките къщи, както и котки, пребиваващи в контейнерите.
Всеки посетител на футболен двубой на местния стадион се концентрира върху зеления терен и изявите на играчите, но истински интересната гледка е около терена или образно казано - “зад гърба им”.
Един поглед зад трибуните на “футболния дом” ни показват какво би могло да се направи, но за съжаление какво не е.
В страната най-голямата болка на футболните босове е липсата на терени или нежеланието на кметовете да отдадат определени парцели. Освен това шефове и управници изпадат в безсмислени спорове кой след това да обере облагите от “на сила” направеното добро.
Елементарната сметка за площта на стадион “Луи Айер” показва, че тя надвишава 40 дка!
Сами преценете дали това е малко или много като площ. Но за съжаление голяма част от въпросния парцел пустее.
Освен това малката борова горичка и “мистериозният” сектор от два реда зад една от вратите пораждат “иронични” подхвърляния. Всичко това може да бъде оползотворено.
На територията на стадиона могат да бъдат изградени четири помощни игрища. При това не е необходимо да се търсят допълнителни терени и да се преминава през цялата тромава процедура по отдаване на евентуални парцели.
Съкровище, което се намира “под носа” на управниците на ФК “Доростол 2003”!
Но дали те осъзнават това? Никой не знае!!!
Ако само си припомним участието на силистренци в “Б” групата преди четири сезона, ще се появи една картина на почти пълен стадион. Посещаемост, с която не могат да се похвалят дори грандове като “Левски”, ЦСКА или “Литекс”.
(Не)откритите тайни на стадион “Луи Айер”
На фокус - “невидимите” кътчета около съоръжението
Темата около стадионите, както и тази, свързана със спортните бази, е широко коментирана. Обсъжданията за това, какво трябва да се направи и какво не, както и възможностите за реконструкция на определени стадиони, продължават безспирно.Една виртуална обиколка над картата на страната показва, че само няколко стадиона отговарят на изискванията на УЕФА и ФИФА, но и тяхното състояние не е такова, което би предизвикало възхита в своите посетители.
Националният стадион “Васил Левски”, “Българска армия”, “Георги Аспарухов”, “Нафтекс” в Бургас, Градският стадион в Ловеч – това са “приличните” съоръжения на територията на страната.
Предстои да станем свидетели на реализацията на някои проекти в други български градове. В морската ни столица Варна кипи усилен строеж на бившия стадион “Юнак”, където предстои да бъде издигнато съоръжение - копие на “Рейн Енерджи” в Кьолн, Германия. Също така започна изграждане на ултрамодерната спортна база в Бургас, наречена “Черноморец Арена”, която се очаква да бъде най-модерната в страната. В медийното пространство се завъртяха и информации за реконструкция на стадион “Пловдив”.
Но нека оставим всички тези “грандиозни” проекти и да се върнем в нашата си действителност много по-близо, отколкото предполагате, а именно в Силистра.
Ако желаете да ви подскажа още малко – стадион “Луи Айер”.
Всеки, който си е направил труда да “хвърли едно око” на съоръжението, ще забележи, че ако изключим тревното покритие, трибуните и административната сграда, остава едно доста съмнително голямо празно пространство около него.Основните “посетители” и “населяващи” тази част от стадион “Луи Айер” са предимно дървета, бурени, отпадъци от близките къщи, както и котки, пребиваващи в контейнерите.
Всеки посетител на футболен двубой на местния стадион се концентрира върху зеления терен и изявите на играчите, но истински интересната гледка е около терена или образно казано - “зад гърба им”.
Един поглед зад трибуните на “футболния дом” ни показват какво би могло да се направи, но за съжаление какво не е.
В страната най-голямата болка на футболните босове е липсата на терени или нежеланието на кметовете да отдадат определени парцели. Освен това шефове и управници изпадат в безсмислени спорове кой след това да обере облагите от “на сила” направеното добро.Елементарната сметка за площта на стадион “Луи Айер” показва, че тя надвишава 40 дка!
Сами преценете дали това е малко или много като площ. Но за съжаление голяма част от въпросния парцел пустее.
Освен това малката борова горичка и “мистериозният” сектор от два реда зад една от вратите пораждат “иронични” подхвърляния. Всичко това може да бъде оползотворено.
На територията на стадиона могат да бъдат изградени четири помощни игрища. При това не е необходимо да се търсят допълнителни терени и да се преминава през цялата тромава процедура по отдаване на евентуални парцели.
Съкровище, което се намира “под носа” на управниците на ФК “Доростол 2003”!
Но дали те осъзнават това? Никой не знае!!!
Ако само си припомним участието на силистренци в “Б” групата преди четири сезона, ще се появи една картина на почти пълен стадион. Посещаемост, с която не могат да се похвалят дори грандове като “Левски”, ЦСКА или “Литекс”.
Силистренският клуб беше дълго време номер едно в класирането по посещаемост в “Б” група - средно по 1 500 души на мач. Ако направим едно сравнение с посещаемостта в “А”група, нашият клуб ще се нареди в средата със сигурност по този показател.Цялата тази фактология може да бъде много по-цветуща, ако по някакъв начин се реализират всички тези идеи. Кой не би посетил едно подобно съоръжение?
Богатството, което е в ръцете на футболните босове, респ. е неоткрито. Празните зони, идеално място за подобни бъдещи проекти, не се нуждаят от кой знае колко сложен ремонт.
Но това оставяме в ръцете на футболните босове, нека те си преценят...
А помните ли...португалския опит?
Тези, които следят отблизо спортните събития не само в България, но и по света, вероятно ще си спомнят посещението на португалската делегация в родината ни преди две години.
Тогава председателят на ДАМС Весела Лечева се срещна с министъра на спорта на Португалия Лаурентино Диас. В състава на португалската делегация бяха включени още Руи Мориня -вицепрезидент на португалския спортен институт, Жоао Мануел Хесус-президент на португалската федерация по гимнастика, Антонио Маркес-президент на националната федерация по гребане, и Жоао Беса -национален координатор за структурните фондове на ЕС за спортна инфраструктура.
“Министърът на спорта на Португалия и членовете на неговата делегация са в България, за да споделят опита на страната си в усвояването на средства от ЕС за модернизация и реконструкция на спортните бази – каза тогава Лечева – Португалия се възползва по най-добрия начин от тези средства и е изградила модерни съоръжения, достъпни за всички – ученици, студенти... Ние имаме малко време, затова ще черпим от португалския опит, за да избегнем някои грешки. Очакванията са, че час по-скоро ще бъде решен въпросът със спортните бази, със собствеността им, с отдаването им. Очакванията на спортистите са, че съоръженията ще достигнат нивото на техните успехи.”
Лечева призна, че се надява с помощта на средства от структурните фондове на ЕС да бъде финансирано обновяването на спортните бази у нас.
По-късно националният координатор за структурните фондове на ЕС за спортна инфраструктура Жоао Беса разясни процедурата за кандидатстване за финансиране от еврофондовете. Общо 143 милиона евро усвои Португалия между 2001 г. и 2006 г. Парите са били разпределени пропорционално на населението във всяка една от четирите области на страната. “Цялата програма имаше една мисия – да се повишат общият достъп до спортните съоръжения и броят на спортистите”, обясни Беса.
Всяка година португалците са ползвали средства, предоставени им в предните две години, като същевременно са били подлагани на строг контрол за изразходването на парите. Проектите трябва да се осъществяват с публични конкурси и да бъдат реализирани до 3 години. Така например футболен стадион с размери на терена 118/71 м може да получи от еврофондовете максимум 800 000 евро. Покритието на терена пък задължително трябва да е изкуствено, а не трева. Етапите за кандидатстване са шест:
Любопитното е, че във финансовия план на кандидата има признаваема и непризнаваема част от финансирането. Признаваемата част е между 25% и 40%. В никакъв случай кандидатът не може да плати по-малко от 10% от стойността на проекта. Държавата също участва във финансирането, като е възможно да осигури липсващата сума до стойността на проекта. По програма на ЕС е бил построен например стадион “Мунисипал” в Брага, където мачове от Евро 2004 изигра българският национален отбор.
Ето една страхотна възможност за реконструкция или поне козметични ремонти на базите.
А помните ли...португалския опит?
Тези, които следят отблизо спортните събития не само в България, но и по света, вероятно ще си спомнят посещението на португалската делегация в родината ни преди две години.
Тогава председателят на ДАМС Весела Лечева се срещна с министъра на спорта на Португалия Лаурентино Диас. В състава на португалската делегация бяха включени още Руи Мориня -вицепрезидент на португалския спортен институт, Жоао Мануел Хесус-президент на португалската федерация по гимнастика, Антонио Маркес-президент на националната федерация по гребане, и Жоао Беса -национален координатор за структурните фондове на ЕС за спортна инфраструктура.
“Министърът на спорта на Португалия и членовете на неговата делегация са в България, за да споделят опита на страната си в усвояването на средства от ЕС за модернизация и реконструкция на спортните бази – каза тогава Лечева – Португалия се възползва по най-добрия начин от тези средства и е изградила модерни съоръжения, достъпни за всички – ученици, студенти... Ние имаме малко време, затова ще черпим от португалския опит, за да избегнем някои грешки. Очакванията са, че час по-скоро ще бъде решен въпросът със спортните бази, със собствеността им, с отдаването им. Очакванията на спортистите са, че съоръженията ще достигнат нивото на техните успехи.”
Лечева призна, че се надява с помощта на средства от структурните фондове на ЕС да бъде финансирано обновяването на спортните бази у нас.
По-късно националният координатор за структурните фондове на ЕС за спортна инфраструктура Жоао Беса разясни процедурата за кандидатстване за финансиране от еврофондовете. Общо 143 милиона евро усвои Португалия между 2001 г. и 2006 г. Парите са били разпределени пропорционално на населението във всяка една от четирите области на страната. “Цялата програма имаше една мисия – да се повишат общият достъп до спортните съоръжения и броят на спортистите”, обясни Беса.
Всяка година португалците са ползвали средства, предоставени им в предните две години, като същевременно са били подлагани на строг контрол за изразходването на парите. Проектите трябва да се осъществяват с публични конкурси и да бъдат реализирани до 3 години. Така например футболен стадион с размери на терена 118/71 м може да получи от еврофондовете максимум 800 000 евро. Покритието на терена пък задължително трябва да е изкуствено, а не трева. Етапите за кандидатстване са шест:
Любопитното е, че във финансовия план на кандидата има признаваема и непризнаваема част от финансирането. Признаваемата част е между 25% и 40%. В никакъв случай кандидатът не може да плати по-малко от 10% от стойността на проекта. Държавата също участва във финансирането, като е възможно да осигури липсващата сума до стойността на проекта. По програма на ЕС е бил построен например стадион “Мунисипал” в Брага, където мачове от Евро 2004 изигра българският национален отбор.Ето една страхотна възможност за реконструкция или поне козметични ремонти на базите.
Сумата от 800 хиляди евро би превърнала „Луи Айер” в един хубав, модерен и европейски стадион.
Няма коментари:
Публикуване на коментар